''... Да завършим, читателю,

на по-весела нота:

Мерси за търпението

и ура за живота!''

След известно време някой научава тънката разлика между това да държиш една ръка и да задържиш една душа. И някой научава, че любов не е да заспивате заедно. Че една компания не значи сигурност, и този някой започва да научава... Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешния терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя. И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена. Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя. Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва, и той научава и научава, и така всеки ден... С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото. С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи целото щастие на света. С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, в крайна сметка няма да искаш да го видиш никога повече. С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти, и който не се бори за тях рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства. С времето научаваш, че думите казани на прощаване остават рана за цял живот. С времето научаваш, че да извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа. С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото. С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат. С времето си даваш сметка, че опита, преживяното, с всеки един човек няма да се повтори. С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки умножени. С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно. С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата, кара накрая да излезнат не както си ги очаквал. С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а момента, който си изживявал тогава, е бил най-хубавия. С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха. С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш „Обичам те.”, че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел, защото пред един гроб вече няма да има смисъл. Но за съжаление, само с времето...

По покривите още плачат утрини,
разперили криле след залез тих.
Комините – убити, срутени,
заспиват вместо с обич, с стих.

Дъждовната жена, щастливо мокра,
ще си поръча след дъжда дъга.
Събира капки в звездната си рокля
и после ги изсипва на брега.

Ще ти сложа в куфара море,

за да те приспива всяка вечер.

Няма страшно, ще се побере...

Ще е с теб, когато си далече.

Ще ти сложа пясък и звезди

от крайбрежни позлатени дюни

и когато някой те следи,

знай, че е побърканият Юни.

Ще ти сложа шепа морска сол -

на късмет са белите кристали,

гларусова песен в си бемол -

в теб моряшки вятър да запали.

Ще ти сложа шепот на море,

бисерче в седефена обвивка

и когато фарът в мен се взре,

аз ще виждам твоята усмивка.